Миналата седмица гледах филма Сестри на Сергей Бодров. Това е неговият дебют като сценарист и режисьор. Преди това може би сте го гледали в култовия боевик Брат и в драмата Война. За съжаление, повече няма да го видим. Нито пред камерата, нито зад нея. Той и екипа му остават затрупани под снега някъде в Северна Осетия.

Сестри разказва за живота на две момичета. Всяко от тях е различно и единственото нещо, което ги свързва е майка им. Бащата на по-малката сестра е бандит, който виси на локалната мафия с доста пари. За да не бъде отвлечена дъщеря му, той я скрива в изоставен апартамент. За нея се грижи по-голямата й сестра. Сестри е далеч от руски вариант на Паник стая. Двете момичета не се задържат дълго в апартамента. Те бягат от едно място на друго и се срещат с всякакви хора. Някои им помагат, други – не. На края на това приключение двете сестри са по-близки от всякога.

Сестри следва познатата формула – равни количества екшън и лична драма. Филмът не би ме впечатлил толкова ако не бяха някои малки подробности. Първо, част от музиката е на Кино. Второ, почти в прав текст се казва, че голямата сестра е дъщеря на самия Виктор Цой. Въпреки, че звучи романтично, истината е друга – той има син.

Случайно или не, няколко дни по-късно попаднах на подкаст за алтернативната руска музика. Беше кратко, но много приятно пътуване в 80-те. Цой е жив в сърцата на хората. Надявам се там да има място и за Сергей Бодров.