1. The Wrestler
Това е последният филм на Дарън Аронофски. Отидох в зала 1 на НДК с прекалено големи надежди и останах малко разочарован. Може би ако бях американец или луд фен на кеча, този филм щеше да ме докосне много повече. Но тъй като не съм, Кечистът си остава съвсем нормална драма. Да, най-обиконовена драма. За съжаление няма дори и грам от мачкащата атмосфера на Реквиема.
2. Choke
Чакам този филм както чакам някой да се сети да преведе и издаде нещо ново на Паланюк. И в единия, и в другия случай оставам разочарован. Може би тайно съм се надявал на нов Fight club. Уви, Choke или Пунт, както са го превели на български, няма почти нищо общо с Fight club. Въпреки обещаващото начало с групата за взаимопомощ и монолога на главния герой, екранизацията на Choke свършва като истински социален филм. Не е крайно лош, но не е това, което очаквах. Може би имаше прекалено много неща за казване, но недостатъчно време.
3. Vicky Cristina Barcelona
Тук съм разочарован, че не успях да го гледам. :D
