Вторият филм, който си заслужава гледането на кино е Сделката на доктор Парнасъс. Бях се заклел да не гледам повече филми на Тери Гилиъм, но този филм е страхотен! Гледайте го!

In the loop е номер три в тази бърза селекция. Адски добра политическа сатира. Английска. Със страшно бърза камера. И много добри лафове.

И тъй като звездната церемония на оскарите наближава, въпросът ми е – на кой филм бихте дали оскар и защо?

Първият албум е дебютът на южноафриканците Die Antwoord и носи името $O$. Наричат това, което правят, нинджа музика от бъдещето. На мен обаче повече ми напомнят за началото на 90-те. По най-хубавия и сантиментален начин, разбира се! Когато чуете гласчето на Yo-Landi Vi$$er (русата юбер мацка ♥) или рейв синтовете на dj Hi-Tek ще разберете за какво говоря. Пичът с шортичките с The Dark Side of The Moon(!) се казва Ninja и е основният вокал на групата.

Албумчето можете да чуете ей тук. Макар че са го записали и издали през 2009, мисля, че ще направят големия удар тази година. И съм сигурен, че ще ги има на повечето летни фестивали. Оглеждайте се за тях!

Вторият албум, който ми направи силно впечатление, е Tomoroow, In A Year на The Knife. Говореше се отдавна за този чуден проект – модерна опера с либрето по Произход на видовете на Чарлз Дарвин (!), Dj Mag припомнят ако сте забравили или пропуснали. Но каквото и да се напише, по-добре е да чуете сами.

Можете да купите албума в mp3 формат от сайта на групата срещу скромните 9 евра. Има опции и за flac версия и нормален физически носител.

Пожелавам ви приятно слушане и ще се радвам ако споделите нова интересна музика, която сте открили тези дни :)

Видях снимката в Дневник и се сетих веднага за това :D

Човек, който не намира време да закуси нормално, не уважава себе си. Защото Закуската е най-важното ядене за деня. Липсата на време е резултат от лошо планиране. Ако искаш да закусиш, стани малко по-рано и си приготви закуска. Дори и да не успееш да закусиш у дома, винаги можеш да си купиш закуска по пътя. Важното е да закусиш.

Ето моите варианти за бърза закуска:

Континентална закуска
Препичам 2-3 филийки хляб. Предпочитам нарязан типов, ръжен или добруджа. Нарязвам няколко парчета кашкавал, сирене или някакво филе. Още по-бързо става когато си ги купил вече нарязани. Можеш да добавиш доматче и всичко е прекрасно!

Можеш да си свариш яйца вечерта и да ги изядеш за закуска. Това също е бърз и полезен вариант за закуска.

Плодове
Моят избор – грейпфрути. Обелването и изяждането на един грейпфрут отнема също толкова време колкото и препичането на една филийка.

Други прекрасни плодове за бърза закуска са бананите и ябълките. Казват, че ябълките рано сутрин дават повече енергия отколкото кафето.

Овесени ядки и мюсли
Удобна и бърза закуска. Закусвам с мюсли когато ставам рано да карам колело. Когато цял ден ядеш сухи сандвичи, нещо “по-течно” за закуска е полезно за стомаха.

Ако се успа или нещо извънредно се е случило и не съм успял да закуся у нас, прибягвам до кашкавалка, баница или кренвиршка от баничарницата на Шишман (a.k.a. Малкият принц). Това ми е резервен вариант, но пак е закуска.

Какво закусвате вие?

Фондация Работилница за граждански инициативи организира днес еднодневен Фестивал на общностите. Програмата включваше кратки курсове за народни и ориенталски танци, свирене на тарамбуки, моделиране с плъстена вълна и мъниста, фотоизложба и прожекция на няколко филма.

Акцентът за мен беше фотоизложбата Лицата на невидимото на фотографа Тихомир Илиев. Когато не е зает със снимане на храна, Тишо обича да пътува и да снима за удоволствие. Лицата на невидимото е разказ от едно такова пътуване. В двайсетина фотографии се представя живота на банатските българи в селата край Козлодуй.

Жалко, че фестивалът е само един ден и, че времето днес е отвратително и много малко хора ще могат да видят изложбата. Програмата приключва в 17.00. Така че ако побързате, може и да имате късмет. Мястото – Музея Земята и хората.

upd 4.10.09 Преди малко говорих с организаторите и разбрах, че фотографиите са все още в музея. Така че, ако имате време и желание – това е вашият втори шанс :)

На 2 октомври излезна новият албум на немските хардкор легенди Scooter. Заглавието му, Under the radar over the top, идва от статия в Guardian, която представя неочаквания успех на хамбургското трио във Великобритания през 2008.

Scooter са като AC/DC или Manowar за евроденс сцената – никога няма да променят стила си. В новия аблум ритъмът отново е 4 x 4, има супер фалцетни гласчета и семпли, но запомнящи се мелодийки, които напомнят на песни на футболна агитка. И много викане.

На първо слушане албумът е класически Scooter circа 2009. На второ слушане се откриват скрити диаманти.

Личният ми фаворит е Second skin. Началото напомня на ранните Depeche Mode, преди да си продадат душите на нечистивия, а продължението звучи като Project Pitchfork или Covenant.

Друг акцент е Clic clac. Ако успеете да издържите първите 90 секунди – получавате награда.

Jadore Hardcore ще ви върне във Великата 2001 и ще си спомните с умиление за Chase the sun на Planet funk.

Като цяло музиката е много надъхваща и жизнерадостна. Дори се навих да ида в Германия за малкото турне на групата през март. Юху!

Защо не блогвам всеки ден?

Много е трудно да пишеш всеки ден. Още по-трудно е да пишеш всеки ден без да ставаш скучен. Понякога си скучен дори и да не пишеш всеки ден.

Основната причина да не блогвам всеки ден е липсата на интересно съдържание. Но дори и да имам какво да напиша, просто понякога не ми се занимава и оставям днешната работа за утре. А утре темата вече не е актуална.

Пишете! Писането е като плуването и карането на колело по нагорнище – трудно. Но дори и да сте уморени, напънете се и напишете нещо. Дори и да ви се струва глупаво – запазете написаното, ще имате добра основа, от която да продължите на следващия ден.

Първите магазини ги минахме много бързо. През цялото време си мислех за колелата. Стигнахме до City Center Sofia (a.k.a. ЦиЦи Ass-а). Вързах колелата на парапета, вдясно от входа. Оставих ги малко по-спокоен. Kолкото и да се притесняваш, каквато трябва да се случи, ще се случи.

Така и не разбрах каква е номерацията на джинсите в Oviesse и повисях доста време в съблекалнята им. Потанцувах си по боксерки пред огледалото и показах няколко готини движения на камерата над мен. Да, ако не знаете, съблекалните на Oviesse се видеонаблюдават. Говорейки за камери и сигурност – има камери и по самата сграда на CCS. Спорно е колко етично е поставянето на камери навсякъде, но понякога е много полезно.

Излизам и развързвам колелата и идва едно момче от охраната. Пита ме дали колелата са мои, защото са ме видели да се въртя около тях. Да, казвам, мои са. И той спокойно си тръгва. Ако бях крадец и някой ме пита дали колелото, което ще крада е мое, и аз така щях да отговоря. И точно си мисля това и идват още две момчета от охраната. Имате ли ключ за тези колела, питат. Имам, отговарям. За по-голяма достоверност вадя ключа и показвам как се отключва и заключва катинара. Освен, че бяха много разбрани, момчетата ми обясниха, че има стойка за колела пред входа и че най-сигурното място за колелата е до кабинката на входа на паркинга.

Евала! Не само че гледат през камерите някой да не ти открадне колелото, държат се възпитано с теб и разговарят нормално, но и ти дават съвет къде е най-сигурно да си вържеш колелото! Може и да съм попаднал случайно на разбрани служители, а може и просто нещата в тази държава да вървят на добре… Не знам. Бях приятно изненадан! Благодарих им няколко пъти, че наблюдават не само автомобили, но и колела и че ми казаха къде да паркирам.

Има ли други места където човек спокойно може да си остави колелото за повече време?

Това е моята позиция за ваксините. Интересно ми е да разбера вашата.

Историята: Млад немски диджей се опитва да пребори умората от дългите пътувания и напрежението покрай новия си албум като взима наркотици. След поредната доза, трипът му е толкова гаден, че младежът се събужда в частна психиатрична клиника.

Защо да го гледаш: Защото музиката е супер. Ако не беше тя и Paul Kalkbrenner в главната роля, този филм щеше да си остане само за ценителите на новото немско кино.

Notorious

Историята: Животът на Кристофър Уолъс a.k.a. The Notorious B.I.G. – пълничко момче от Бруклин, което има дарба да реди рими и достатъчно време в затвора да се упражнява. Точно започва да се изкачва и го убиват.

Защо да го гледаш: Защото хора като Биги трябва да се помнят.

The boat that rocked

Историята: Средата на 70 – те години. В Обединеното кралство радиата не пускат достатъчно рок и поп. Затова има разни корабчета, които бродят в Северно море и се правят на пиратски радиостанции. Историята на един такъв кораб и неговия екипаж.

Защо да го гледаш: Защото преди години хората са имали някакви ценности и каузи. Музиката е била много повече идеи и по-малко правене на пари.

* Berlin Calling е от 2008, но достигна до мен в началото на 2009

Първата песен е China Girl. Тя е написана от Дейвид Боуи и Иги Поп. Първи я изпълнява Иги Поп и я включва в албума си The Idiot от 1977. Шест години по-късно Дейвид Боуи я изпълнява отново и тогава тя се превръща в истински хит. Освен кавър версии на песни, при Боуи и Поп има кавър версии и на обложки на албуми. Случило се е само веднъж, но е интересно да се отбележи. Обложките на The Idiot и на Heroes са вдъхновени от една картина на Ерих Хекел – Roquairol. Иги Поп издава The Idiot през март, а Боуи издава Heroes през октомври.

Оригинал:

Кавър:

Втората песен е The man who sold the world. Оригиналът е на Дейвид Боуи, но песента става много по-известна в изпълнение на Nirvana. Тяхната версия е включена в албума MTV Unplugged in New York. На днешната дата преди 18 години Nirvana са издали друг албум – Nevermind.

Оригинал:

Кавър:

Третата песен е All Along the Watchtower. Оригиналната версия е на Боб Дилън, но Джими Хендрикс е този, който я превръща от бавна балада в химн на цяло поколение.

Оригинал:

Кавър:

Със сигурност съм пропуснал други известни кавъри. Можете да подскажете в коментарите…

Предистория

Както повечето от вас знаят, този блог съм го оставил на самотек. Отскоро обаче имам желание да пиша по-често тук. Това може би има връзка с новия ми хостинг. Доскоро се хоствах при моя приятел Peter Rabbitson, но реших да се оправям сам и да не го занимавам с глупави прищевки и в момента изпробвам хостинга на Суперхостинг. //край на рекламата, за която не получавам и лев

Прехвърлянето на блога започнах с чиста инсталация на WordPress 2.8.4. След това пренесох записите от стария блог в новия, нагласих си дизайна и мислех, че съм приключил с всичко. Но явно съм пропуснал някои неща, защото изгубих голяма част от трафика, който идваше от Google.

Проблемът

Забелязах промени на адресите на вече индексирани страници от блога ми в страниците с резултати при търсене в Google. В старата инсталация на WordPress бях избрал следния формат за адреси на страниците на блога – http://www.d3l.com/daily/заглавие-на-темата. Новите адреси на страниците в SERP бяха с формат – http://www.d3l.com/daily/заглавие-на-темата/comment-page-1/

Чудех се какво може да е предизвикало такава промяна и попаднах на едно нововъведение на WordPress – разбиването на коментари по страници. Излиза, че от версия 2.7 WordPress са въвели странициране на коментарите. Моя милост, както вече разбрахте, пише рядко в този блог и съм пропуснал тази нова функционалност.

Опцията за странициране е избрана по подразбиране при нова инсталация.

Освен че води до по-дълъг адрес на страницата, разбиването на страници на коментарите дублира и съдържание.

Решение

Страницирането може да се изключи от менюто Settings в администрацията на блога. Избирате Discussion. Четвърта и последна опция на втория параграф на тази страница е Break comments into pages. Ако не е отметната, коментарите към тема ще останат на една страница и няма да имате дълъг адрес и дублиране на съдържание.

Ново 20

Мислех си, че съм оправил всичко, но все още липсвах в страниците с резултати при търсене на разни ключови думи. Реших да проверя отново всички настройки на блога и стигнах до подменюто Privacy. От него избираш дали блога да е достъпен за търсещи машини или не. По подразбиране при нова инсталация на WordPress е избрана опцията блога да е недостъпен за търсачки! Този избор води до такива промени в robots.txt, които те карат да виеш като разгонен котарак и да псуваш кротичко в twitter.

Оправих и това и сега се боря с дублирането на съдържанието в страниците на месечните архиви, архивите по категории и тези по ключови думи.

Така че, освен да си оправите адресите, да добавите all-in-1-seo-плъгините, проверете и тези настройки!

А аз се надявам да изплувам скоро и да си върна старите позиции. Ако не стане, винаги имам опция да започна нов блог :) Което съм и сторил, но за момента пазя в тайна.

* SERP -страница с резултати за търсене по ключова дума

От няколко дни съм щастлив собственик на слушалки Sennheiser нисък клас. Имах нужда от затворени слушалки, които да изолират какафонията, която настъпва в офиса малко след обяд.

Първоначално се бях спрял на AKG K 171 MK II, но се посъветвах с двама приятели и реших да чуя и Sennheiser преди да дам сума пари за слушалки. Добре, че ги послушах, защото така си купих Sennheiser HD 212 Pro.

Плюсове
- Слушалките на Sennheiser са с 120 лева по-евтини и заглушават почти по същия начин като слушалките на AKG.
- Sennheiser HD 212 Pro стават за диджействане, защото могат да се разделят от ‘диадемката’.
- Изработени са от някакъв хитър материал и са много по-леки отколкото слушалките на AKG.

Минуси
- Басът на Sennheiser бие малко повече.
- Цветът и формата им са малко ала Star Trek.
- Нямат позлатен жак, какъвто имат слушалките на AKG.

Освен, че заглушават шума около мен, новите слушалки разкриват звуци, за които не съм и подозирал, че съществуват. Не, не чувам гласове! Все още… Говоря за звуци – ниски или високи, които са били орязани от слушалките, които съм ползвал досега. Като цяло съм много доволен.

След втория албум изгубих следите на българските индъстриал пионери. Добре, че дойдоха Ministry и Alien Industry ги подгряваха, за да чуя какво правят сега. Бяха с по-тежко звучене и, честно казано, не бях много впечатлен. Явно са тръгнали в друга посока или аз съм започнал да слушам друга музика. Но…

Но нека си припомним доброто старо време! Когато Wizard издаваха King Diamond и Space Tribe, музиката беше на касетки, а музикалните магазини бяха най-простите гаражи и мазета…

Да караш с толкова много хора е невероятно! Усещането за включеност и единство е адски силно! Много позитивно и зареждащо!

Опитах се да уловя момента, но не се получи. Може би бях превъзбуден и не успях да фокусирам :D
Все пак – ето малко снимки от велошествието.

Радо Шишарката и Попа – Тигре, Тигре

- Шефе, търсят те по мобифона.
- Pronto! Кой е, бе?
- Абре, брато. Стига с тия фараони,  пирамиди, бре. Дай да въртим нещо, да пра`им пачка!
- Я па тоа…

Империал – 6 без 10

Тук текстът на интрото липсва. Някои хора все пак са успели да посочат няколко израза и тяхното значение.

Оркестър Биад – Тър так

- Ооо, Кирчо! К’ во става с тебе, бе?
- Офф, Фера! Какво да правя, бе? Искам да запаля – тоз Стамат нещо не тръгва!
- Ами включи на контакт и дай малко назад.
- Ка – ка – ка – ка как?
- Ами… тър – р – р – так, так, тър – р – р – так!

honorable mention

Алчо – Комшийката

- Аууу, Алчо, ташко, къде отиваш тъй рано, рано, бе?
- Абе, брат ми, ще се кача до втория етаж… Kомшийката ме вика, да ударим с нея по една студена, прясна биричка.

- Изгоря, комшийке!

Drag One

С този такъм се движа из града. Използвам го сутрин и вечер, стига метео-обстановката да го позволява. За съжаление нямам калници и избягвам да карам по време на дъжд. Все пак няколко пъти се е случвало. След един порой имах кал дори в боксерките.

Защо?

Защото е по-еко! Не. Карам колело, защото винаги съм обичал да карам колело. Този Drag получих като подарък за миналия рожден ден.

Lowepro CompuDaypack

С този такъм си пренасям лаптопа, фотоапарата и всякви други неща, включително крем за ръце, крем за очи и домашно приготвената салата с домати, синьо сирене и песто.

Защо?

Преди време ползвах един 17 “ DELL Inspiron и ми трябваше раница, която да го побира. Тази беше една от малкото такива. Друга основна причина да избера точно Lowepro е, че раниците им са водоустойчиви. Преди време имах драма с наводнен лаптоп заради скапана раница на Prestigio.

Canon XSi a.k.a. Canon 450 D

Този такъм прави юбер снимки.

Защо?

Беше ми писнало от шум, бавно фокусиране и падащи батерии. Реших, че може би е дошло времето за dSLR. Проблемът беше, че вече има адски много модели и не знаех кой да избера.

От една страна винаги съм искал Canon. От друга – винаги ми е било интересно какво предлагат другите производители. Така преди години си купих Panasonic. Сега си бях наумил да пробвам Nikon, но в онзи момент нямаше добри оферти за тяло с китов обектив. Нещо не се доверих на Pentax и взех този Canon.

Когнитивният дисонанс се обади още същата вечер след покупката – с гласа на Таня. Събуди ме в 5 сутринта. Тогава може би не съм бил напълно сигурен, че това е бил подходящ избор. Сега обаче, след 6 месеца снимане, мога да кажа, че апаратът наистина си заслужава. Live View режимът ми помага адски много при ползване на стари обективи, при които нямам автофокус. Батерията е желязна и държи много. Ползвам SD карта и свалям снимките лесно и бързо.

Външен хард диск LaCie

Този такъм събира 120 GB информация, между които и пълната дискография на Led Zeppelin в wav формат.

Защо?

Получих го като подарък от Last.fm преди две години. Освен, че е супер малък и удобен, този хард е и супер здрав. Изпускал съм го няколко пъти. Вярно, при последния спря да работи за около седмица, но след вълшебното докосване на Радо, LaCie пак се върти и ме радва.

Чайове, каничка и чаши за чай

Тези баш такъми ми помагат за приготвяне на чай в офиса.

Защо?

Защото след като човек спре да пуши, рано или късно спира и кафето. Така започнах да пия чай.

За приготвянето на чай в офиса имам една стъклена кана, една метална и две пластмасови цедки, две порцеланови и една пластмасова чаша… и много видове чай.

Дълго време пиех зелен чай, заради ободрителното му действие. След едно прекаляване минах на билков. В момента пия плодов чай и съм щастлив.

Nokia 6230

С този такъм общувам с други хора, викам си такси, когато ме мързи да ходя и играя тетрис.

Защо?

Защото това е най-здравият телефон. Преживял е много (съзнателни) удари в земята и все още работи. Като почти всеки модел на Nokia, има FM радио, което ме е спасявало по време на дълъг път без mp3 плейър.

Кинки фикус

Този такъм краси бюрото ми в офиса.

Защо?

Много исках да имам цвете, което обаче да не се нуждае от много грижи. Веднъж след плуване купих този бенджамин фикус, тип кинки. До него на снимката е мета-такъмът – банята на Кинки. Все още не съм присъдил Кинки и той си ползва старата гъбеста почва. Поливането става чрез потапяне във вода, събрана в тази пластмасова кутийка.

Бележник

Този такъм използвам за записване на важни неща, нахвърляне на идеи и отбелязване на времето, в което чаят ще е готов.

Защо?

Защото е удобно и този път, може би еко. Използвам календар за миналата година, като пиша на гърба на страниците.

Disco, disco – good, good…

93-а – Евродиско на дискове от Unison, сакс и секс, 2 unlimited и ace of base, огромни кръгли обици и мега прически.

1. посрещнах 2008 у нас, което не се беше случвало от доста години
2. купих си китара, на която трябва да започна да свиря отново
3. посрещнах великден при най-гостоприемните домакини – мая и петко
4. разходиха ни из германия, белгия и холандия (благодаря отново!)
5. нещо си направих на дробовете заради климатика в офиса и се наложи да пия антибиотици (на 2 пъти)
6. започнах да ходя на работа с колелото, което получих като подарък от колегите (сбъдната детска мечта!)
7. бях на първия си sziget, където се сбъднаха още няколко мечти – чух ленинград и modeselektor на живо
8. след дълго чудене си взех canon 450d
9. отново бяхме на сватба
10. почти завърших
11. и тази година пропуснах морето
12. но пък се пекох на няколко пъти в сауна и може би съм все още в една в девин
13. за първи път ми предписаха бета-блокер
14. започнах да мисля повече за здравето си
15. свалих някакви килограми
16. намалих алкохола
17. продължавам да се изолирам, което не е хубаво, но е неизбежно
18. купих си първия обектив – porst 135mm
19. имах първите битови проблеми
20. все още търся себе си

Много обичам облаци. Зяпам ги с удоволствие докато пътувам. Понякога успявам и да ги снимам. Най-красивите облаци би трябвало да са облаците по време на изгрев и на залез. Въпреки това, най-якият облак, който съм виждал, се появи в ранния следобед на един летен ден преди 2-3 години. Някъде около Ихтиман.

2. Choke
Чакам този филм както чакам някой да се сети да преведе и издаде нещо ново на Паланюк. И в единия, и в другия случай оставам разочарован. Може би тайно съм се надявал на нов Fight club. Уви, Choke или Пунт, както са го превели на български, няма почти нищо общо с Fight club. Въпреки обещаващото начало с групата за взаимопомощ и монолога на главния герой, екранизацията на Choke свършва като истински социален филм. Не е крайно лош, но не е това, което очаквах. Може би имаше прекалено много неща за казване, но недостатъчно време.

3. Vicky Cristina Barcelona
Тук съм разочарован, че не успях да го гледам. :D

може би прекалих с 玄米茶 днес…

Докато го гледах обаче, забелязах една забавна грешка. Сцената е посещението на Чад и Линда в руското посолство. В първия кадър, на стената виси портрет на Борис Елцин. Във втория кадър, портретът вече е на Владимир Путин.

Ето и още грешки в imdb.

Garcia LaraVictor пише:

Re: Здравейте
Моля те, прости ни да наруши своя скъпоценен time.We са Tai Pingyang company.This е електронен company.one от най-големите международни търговци на едро за търговия в China.We основно продават електрически продукти, като лаптоп, LCD телевизор, фотоапарат, мобилен телефон, MP4, GPS, и така нататък.
Ние можем да предлагаме високо качество и конкурентни цени, както и всички продукти, елате с международни гаранции. Ако имате време, моля посетете нашия сайт: www.Peercn.com

E-MAILL / MSN: service@peercn.com
ТЕЛ: 86 +371-61718683

---

使用新一代 Windows Live Messenger 轻松交流和共享！ 立即体验！

Very nice… How much? :)

via PunditKitchen.com

Благодарности на Радо, че ми отвори очите за Ceiling Cat и на Еленко, че поръча книгите.