Човек, който не намира време да закуси нормално, не уважава себе си. Защото Закуската е най-важното ядене за деня. Липсата на време е резултат от лошо планиране. Ако искаш да закусиш, стани малко по-рано и си приготви закуска. Дори и да не успееш да закусиш у дома, винаги можеш да си купиш закуска по пътя. Важното е да закусиш.

Ето моите варианти за бърза закуска:

Континентална закуска
Препичам 2-3 филийки хляб. Предпочитам нарязан типов, ръжен или добруджа. Нарязвам няколко парчета кашкавал, сирене или някакво филе. Още по-бързо става когато си ги купил вече нарязани. Можеш да добавиш доматче и всичко е прекрасно!

Можеш да си свариш яйца вечерта и да ги изядеш за закуска. Това също е бърз и полезен вариант за закуска.

Плодове
Моят избор – грейпфрути. Обелването и изяждането на един грейпфрут отнема също толкова време колкото и препичането на една филийка.

Други прекрасни плодове за бърза закуска са бананите и ябълките. Казват, че ябълките рано сутрин дават повече енергия отколкото кафето.

Овесени ядки и мюсли
Удобна и бърза закуска. Закусвам с мюсли когато ставам рано да карам колело. Когато цял ден ядеш сухи сандвичи, нещо “по-течно” за закуска е полезно за стомаха.

Ако се успа или нещо извънредно се е случило и не съм успял да закуся у нас, прибягвам до кашкавалка, баница или кренвиршка от баничарницата на Шишман (a.k.a. Малкият принц). Това ми е резервен вариант, но пак е закуска.

Какво закусвате вие?

Защо не блогвам всеки ден?

Много е трудно да пишеш всеки ден. Още по-трудно е да пишеш всеки ден без да ставаш скучен. Понякога си скучен дори и да не пишеш всеки ден.

Основната причина да не блогвам всеки ден е липсата на интересно съдържание. Но дори и да имам какво да напиша, просто понякога не ми се занимава и оставям днешната работа за утре. А утре темата вече не е актуална.

Пишете! Писането е като плуването и карането на колело по нагорнище – трудно. Но дори и да сте уморени, напънете се и напишете нещо. Дори и да ви се струва глупаво – запазете написаното, ще имате добра основа, от която да продължите на следващия ден.

Първите магазини ги минахме много бързо. През цялото време си мислех за колелата. Стигнахме до City Center Sofia (a.k.a. ЦиЦи Ass-а). Вързах колелата на парапета, вдясно от входа. Оставих ги малко по-спокоен. Kолкото и да се притесняваш, каквато трябва да се случи, ще се случи.

Така и не разбрах каква е номерацията на джинсите в Oviesse и повисях доста време в съблекалнята им. Потанцувах си по боксерки пред огледалото и показах няколко готини движения на камерата над мен. Да, ако не знаете, съблекалните на Oviesse се видеонаблюдават. Говорейки за камери и сигурност – има камери и по самата сграда на CCS. Спорно е колко етично е поставянето на камери навсякъде, но понякога е много полезно.

Излизам и развързвам колелата и идва едно момче от охраната. Пита ме дали колелата са мои, защото са ме видели да се въртя около тях. Да, казвам, мои са. И той спокойно си тръгва. Ако бях крадец и някой ме пита дали колелото, което ще крада е мое, и аз така щях да отговоря. И точно си мисля това и идват още две момчета от охраната. Имате ли ключ за тези колела, питат. Имам, отговарям. За по-голяма достоверност вадя ключа и показвам как се отключва и заключва катинара. Освен, че бяха много разбрани, момчетата ми обясниха, че има стойка за колела пред входа и че най-сигурното място за колелата е до кабинката на входа на паркинга.

Евала! Не само че гледат през камерите някой да не ти открадне колелото, държат се възпитано с теб и разговарят нормално, но и ти дават съвет къде е най-сигурно да си вържеш колелото! Може и да съм попаднал случайно на разбрани служители, а може и просто нещата в тази държава да вървят на добре… Не знам. Бях приятно изненадан! Благодарих им няколко пъти, че наблюдават не само автомобили, но и колела и че ми казаха къде да паркирам.

Има ли други места където човек спокойно може да си остави колелото за повече време?

Това е моята позиция за ваксините. Интересно ми е да разбера вашата.

От няколко дни съм щастлив собственик на слушалки Sennheiser нисък клас. Имах нужда от затворени слушалки, които да изолират какафонията, която настъпва в офиса малко след обяд.

Първоначално се бях спрял на AKG K 171 MK II, но се посъветвах с двама приятели и реших да чуя и Sennheiser преди да дам сума пари за слушалки. Добре, че ги послушах, защото така си купих Sennheiser HD 212 Pro.

Плюсове
- Слушалките на Sennheiser са с 120 лева по-евтини и заглушават почти по същия начин като слушалките на AKG.
- Sennheiser HD 212 Pro стават за диджействане, защото могат да се разделят от ‘диадемката’.
- Изработени са от някакъв хитър материал и са много по-леки отколкото слушалките на AKG.

Минуси
- Басът на Sennheiser бие малко повече.
- Цветът и формата им са малко ала Star Trek.
- Нямат позлатен жак, какъвто имат слушалките на AKG.

Освен, че заглушават шума около мен, новите слушалки разкриват звуци, за които не съм и подозирал, че съществуват. Не, не чувам гласове! Все още… Говоря за звуци – ниски или високи, които са били орязани от слушалките, които съм ползвал досега. Като цяло съм много доволен.

След втория албум изгубих следите на българските индъстриал пионери. Добре, че дойдоха Ministry и Alien Industry ги подгряваха, за да чуя какво правят сега. Бяха с по-тежко звучене и, честно казано, не бях много впечатлен. Явно са тръгнали в друга посока или аз съм започнал да слушам друга музика. Но…

Но нека си припомним доброто старо време! Когато Wizard издаваха King Diamond и Space Tribe, музиката беше на касетки, а музикалните магазини бяха най-простите гаражи и мазета…

Download audio file (paris.mp3)

Да караш с толкова много хора е невероятно! Усещането за включеност и единство е адски силно! Много позитивно и зареждащо!

Опитах се да уловя момента, но не се получи. Може би бях превъзбуден и не успях да фокусирам :D
Все пак – ето малко снимки от велошествието.

Drag One

С този такъм се движа из града. Използвам го сутрин и вечер, стига метео-обстановката да го позволява. За съжаление нямам калници и избягвам да карам по време на дъжд. Все пак няколко пъти се е случвало. След един порой имах кал дори в боксерките.

Защо?

Защото е по-еко! Не. Карам колело, защото винаги съм обичал да карам колело. Този Drag получих като подарък за миналия рожден ден.

Lowepro CompuDaypack

С този такъм си пренасям лаптопа, фотоапарата и всякви други неща, включително крем за ръце, крем за очи и домашно приготвената салата с домати, синьо сирене и песто.

Защо?

Преди време ползвах един 17 “ DELL Inspiron и ми трябваше раница, която да го побира. Тази беше една от малкото такива. Друга основна причина да избера точно Lowepro е, че раниците им са водоустойчиви. Преди време имах драма с наводнен лаптоп заради скапана раница на Prestigio.

Canon XSi a.k.a. Canon 450 D

Този такъм прави юбер снимки.

Защо?

Беше ми писнало от шум, бавно фокусиране и падащи батерии. Реших, че може би е дошло времето за dSLR. Проблемът беше, че вече има адски много модели и не знаех кой да избера.

От една страна винаги съм искал Canon. От друга – винаги ми е било интересно какво предлагат другите производители. Така преди години си купих Panasonic. Сега си бях наумил да пробвам Nikon, но в онзи момент нямаше добри оферти за тяло с китов обектив. Нещо не се доверих на Pentax и взех този Canon.

Когнитивният дисонанс се обади още същата вечер след покупката – с гласа на Таня. Събуди ме в 5 сутринта. Тогава може би не съм бил напълно сигурен, че това е бил подходящ избор. Сега обаче, след 6 месеца снимане, мога да кажа, че апаратът наистина си заслужава. Live View режимът ми помага адски много при ползване на стари обективи, при които нямам автофокус. Батерията е желязна и държи много. Ползвам SD карта и свалям снимките лесно и бързо.

Външен хард диск LaCie

Този такъм събира 120 GB информация, между които и пълната дискография на Led Zeppelin в wav формат.

Защо?

Получих го като подарък от Last.fm преди две години. Освен, че е супер малък и удобен, този хард е и супер здрав. Изпускал съм го няколко пъти. Вярно, при последния спря да работи за около седмица, но след вълшебното докосване на Радо, LaCie пак се върти и ме радва.

Чайове, каничка и чаши за чай

Тези баш такъми ми помагат за приготвяне на чай в офиса.

Защо?

Защото след като човек спре да пуши, рано или късно спира и кафето. Така започнах да пия чай.

За приготвянето на чай в офиса имам една стъклена кана, една метална и две пластмасови цедки, две порцеланови и една пластмасова чаша… и много видове чай.

Дълго време пиех зелен чай, заради ободрителното му действие. След едно прекаляване минах на билков. В момента пия плодов чай и съм щастлив.

Nokia 6230

С този такъм общувам с други хора, викам си такси, когато ме мързи да ходя и играя тетрис.

Защо?

Защото това е най-здравият телефон. Преживял е много (съзнателни) удари в земята и все още работи. Като почти всеки модел на Nokia, има FM радио, което ме е спасявало по време на дълъг път без mp3 плейър.

Кинки фикус

Този такъм краси бюрото ми в офиса.

Защо?

Много исках да имам цвете, което обаче да не се нуждае от много грижи. Веднъж след плуване купих този бенджамин фикус, тип кинки. До него на снимката е мета-такъмът – банята на Кинки. Все още не съм присъдил Кинки и той си ползва старата гъбеста почва. Поливането става чрез потапяне във вода, събрана в тази пластмасова кутийка.

Бележник

Този такъм използвам за записване на важни неща, нахвърляне на идеи и отбелязване на времето, в което чаят ще е готов.

Защо?

Защото е удобно и този път, може би еко. Използвам календар за миналата година, като пиша на гърба на страниците.

Disco, disco – good, good…

93-а – Евродиско на дискове от Unison, сакс и секс, 2 unlimited и ace of base, огромни кръгли обици и мега прически.

Много обичам облаци. Зяпам ги с удоволствие докато пътувам. Понякога успявам и да ги снимам. Най-красивите облаци би трябвало да са облаците по време на изгрев и на залез. Въпреки това, най-якият облак, който съм виждал, се появи в ранния следобед на един летен ден преди 2-3 години. Някъде около Ихтиман.

може би прекалих с 玄米茶 днес…

Благодарности на Радо, че ми отвори очите за Ceiling Cat и на Еленко, че поръча книгите.

Май това беше с карането на колела за тази година. Имам чувството, че ще вали дъжд до декември. След това сняг. След това пак дъжд. И така до май или юни догодина.

update: Зазимени колела и в офиса:

Шофьорите знаят това, но всеки тайно се надява да се окаже късметлия и колата му да е с Вълшебния клаксон. Ето защо през пет секунди те натискат своя най-обикновен клаксон и проверяват дали не се е превърнал във вълшебен.

Много се връзва с Върколашките метаморфози на Пелевин

Download audio file (AGTN.mp3)

The Pixies – Where is my mind

Рано сутрин в началото на есента… Приказка!

Download audio file (WPVV.mp3)

The Source – You Got The Love

Ебаси баса и трижде по-къртещия глас!!!

Download audio file (CPTK.mp3)

Още една книга на Пелевин, преведена на български. Нищо, че излиза в България с четири (!) години закъснение. Но както винаги – по-добре късно, отколкото по-късно!

2. Dull Flame Of Desire (Modeselektor`s Rmx For Girls)

Ремиксът за дамите е по-мелодичен. Въпреки всичко живото изпълнение не може да бъде сравнено с нищо.

3. Generation ‘П’

Зенит от Питер взеха Супер купата на продажната УЕФА и навряха измисления отбор от Манчастаа в кучешкий гъз!

Сър, мър, хър… на хуй!

Зенит Чемпион!

Ленинград
Мы не город, а группа над вольной Невой

Сергей Шнуров изпя сума парчета на един дъх!

Стас Барецкий правеше шоу като разбиваше кенчета бира в главата си и чупеше дървени столове. През останалото време кротичко си пушеше и пийваше водка.

А Юля има ебати гласа!

Sayag Jazz Machine

Не бях виждал някой да свири джаз импровизации на обой върху дръменбейс!

Графиките са им много тарикатски, както би казал GP. За всяко парче си имат отделно клипче със сюжет, актьори и всичко както си му е редът!

14.

Modeselektor
I want to see you sweat!

Най-доброто изпълнение! А ремиксът на The Dull Flame of Desire на Björk е 1 път!

ОК, ето моя абсолютен свят, описан в 5 съждения:

1. Можеш да бъдеш където поискаш по всяко време.
2. Има аквапарк за всеки.
3. Времето стига за всичко – работа, забавления, сън.
4. Нямаш нужда от пари.
5. Няма водка ABSOLUT.

Пускам мухата на Бистра, Дара, Камен, Радо и Тото

Вече съм на 26. Да ме прощават и Бауи и Къртис, но няма за кога да се самоубивам вече… Освен ако не се претрепя някъде с подаръка за рождения ден.

Късно снощи или рано днес Pipe.bg се появи с нов дизайн. Освен него, вече има и бутони за споделяне. Забил съм по един такъв след всеки пост. Ако на някой му хареса това, което е прочел – нека го сподели през Pipe.bg. Благодарско!

Горната снимка показва до какво водят понеделниците! Няма значение, че вън е 24°C и е началото на юни, ние отново имаме коледна елхичка в офиса!

Освен, че прави работното място по-свежо и зелено, елхичката ще е добра компания на кинки бенджамина.

Ho, Ho, Ho, Merry X-mas!!!